Всичко ли знаете за Великден - Част 2
В първата част на днешната статия ви разказахме за няколко забавни обстоятелството към Великден, в подтекста на Православната традиция и догми. Разбрахме за какво Великден е именуван „ Празник на празниците “, какво е общото сред Пасха и Възкресението, по какъв начин се дефинира датата на празника и какво символизира минаването под масата. Днес ще ви разкажем за няколко обичаи, не всички от които са канонични, само че са заемали или към момента заемат значимо място в метода, по който честваме Великден.
Главният воин във Великденската обредност е яйцето – за неговата символика се е писало и споделило доста. Когато бях дете постоянно боядисвахме яйцата на село – за нас, децата, това беше едно вълшебно прекарване, в което можехме да се цапаме и мажем на воля. Баба вземаше първото алено яйце и минаваше през лицата на всички вкъщи, правеше кръст върху челото на всеки от нас и оставяше яйцето пред иконата. Там то стоеше до Спасовден, а след това дядо го взимаше и го заравяше в градината – с цел да пази „ стоката “ и реколтата от градушка.
И в случай че през днешния ден гледката по какъв начин някой заравя алено яйце пред блока, би могла да предизвика странни погледи, какви ли реакции биха последвали, в случай че стартираме да си носим яйчица в джоба? Скрин с чеиз надали имаме, с цел да пъхнем едно и там. Е, аз имам половин дрешник с кърпи, само че това е друга тема…
В изявление за радио " Фокус " етнологът проф. Петя Банкова споделя, че в миналото Великденското яйце се е слагало в облеклата, с цел да бъде човек мощен, когато ги облече. То се е слагало и в сандъка с чеиза на девойката, с цел да може бъде хубав, както е красиво яйцето. Тя споделя още и че черупките от аленото яйце се поставят даже в храната на добитъка, тъй като се смята, че имат магическа мощ, дават здраве и мощ. Добитъкът ще бъде здрав, няма да се разболява. В това отношение всичко в яйцето, осмислянето му като слънчев знак, е с магическа устременост.
А знаете ли от кое място идва поговорката „ Гледат го като писано яйце “? За нея етнологът доцент Вихра Баева споделя в изявление за БНР, че в предишното са се правили специфични яйца, писани яйца или шарени перашки. „ Те не са предопределени за ястие, а се подаряват на изключително близки и обичани хора и се пазят като безценен спомен “. Градският метод на живот и времето, трансформират някои обичаи. Така да вземем за пример в предишното козунакът, който през днешния ден непроменяемо участва на великденската софра, не е бил част от празничната обредност.
Козунакът – модерното изобретение
Първият козунак за Великден излиза отдолу под ръцете на френски занаятчия през 17-ти век, а в България навлиза през 20-те години на предишния век. Обреден самун обаче постоянно е участвал в празника, само че последователно той е преместен в градската просвета от козунаците. А вие, градски девойки, какво ще извършите тази година? Ще се възползвате от стотиците изкушаващо миришещи козунаци, чиито аромати се разнасят от пекарните или държите да „ пребиете от пердах “ най-малко един? Подготвихте ли към този момент празничната декорация и участва ли в нея обликът на симпатичния ушатко? Моите обичани зайчета са… шоколадовите.
И още...
Главният воин във Великденската обредност е яйцето – за неговата символика се е писало и споделило доста. Когато бях дете постоянно боядисвахме яйцата на село – за нас, децата, това беше едно вълшебно прекарване, в което можехме да се цапаме и мажем на воля. Баба вземаше първото алено яйце и минаваше през лицата на всички вкъщи, правеше кръст върху челото на всеки от нас и оставяше яйцето пред иконата. Там то стоеше до Спасовден, а след това дядо го взимаше и го заравяше в градината – с цел да пази „ стоката “ и реколтата от градушка.
И в случай че през днешния ден гледката по какъв начин някой заравя алено яйце пред блока, би могла да предизвика странни погледи, какви ли реакции биха последвали, в случай че стартираме да си носим яйчица в джоба? Скрин с чеиз надали имаме, с цел да пъхнем едно и там. Е, аз имам половин дрешник с кърпи, само че това е друга тема…
В изявление за радио " Фокус " етнологът проф. Петя Банкова споделя, че в миналото Великденското яйце се е слагало в облеклата, с цел да бъде човек мощен, когато ги облече. То се е слагало и в сандъка с чеиза на девойката, с цел да може бъде хубав, както е красиво яйцето. Тя споделя още и че черупките от аленото яйце се поставят даже в храната на добитъка, тъй като се смята, че имат магическа мощ, дават здраве и мощ. Добитъкът ще бъде здрав, няма да се разболява. В това отношение всичко в яйцето, осмислянето му като слънчев знак, е с магическа устременост.
А знаете ли от кое място идва поговорката „ Гледат го като писано яйце “? За нея етнологът доцент Вихра Баева споделя в изявление за БНР, че в предишното са се правили специфични яйца, писани яйца или шарени перашки. „ Те не са предопределени за ястие, а се подаряват на изключително близки и обичани хора и се пазят като безценен спомен “. Градският метод на живот и времето, трансформират някои обичаи. Така да вземем за пример в предишното козунакът, който през днешния ден непроменяемо участва на великденската софра, не е бил част от празничната обредност.
Козунакът – модерното изобретение
Първият козунак за Великден излиза отдолу под ръцете на френски занаятчия през 17-ти век, а в България навлиза през 20-те години на предишния век. Обреден самун обаче постоянно е участвал в празника, само че последователно той е преместен в градската просвета от козунаците. А вие, градски девойки, какво ще извършите тази година? Ще се възползвате от стотиците изкушаващо миришещи козунаци, чиито аромати се разнасят от пекарните или държите да „ пребиете от пердах “ най-малко един? Подготвихте ли към този момент празничната декорация и участва ли в нея обликът на симпатичния ушатко? Моите обичани зайчета са… шоколадовите.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ